НАЦИОНАЛНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Процесите на обновление в културния, стопанския и политическия живот на българите през Възраждането намират особено силна изява в Македония. В тази обширна област, населена, както свидетелстват почти всички източници от епохата, с компактни български маси, започва духовно пробуждане на българския народ. Широко разгърнатото през ХІХ век повсеместно движение за новобългарска просвета, за светско училище и образование постига в Македония големи успехи и изиграва първостепенна роля за създаването и консолидацията на българската национална общност. Борбата тук е особено трудна както поради тежкия икономически и административен гнет от страна на официалните турски власти, така и поради силното гръцко духовно влияние. Откриването на български училища представлява голяма опасност за елинизма и това гърците ясно осъзнават, поради което по всякакъв начин се стремят да пречат и да осуетят изграждането на български учебни заведения.

 

В обстановката на висок  подем на църковно-националната борба само за няколко десетилетия през втората половина на ХІХ век в Македония е изградена мрежата на българското светско образование, включваща около 250 училища с 20 000 ученици и 250 учители.

 

Като естествен резултат от дългогодишните борби и стремежи на българите към просвета, културна изява и национално обособяване в началото на 80-те години на ХІХ век в Солун се създава и първото българско средно учебно заведение в Македония – Солунската гимназия. Нейните корени трябва да се търсят както във високите постижения в областта на просветното дело в Македония до Освобождението през 1878г. , така и в частност в културно – националното движение на солунските българи.

На 2 юни 1881г. Кузман Шапкарев пристига в Солун с назначение за главен учител. Той влиза във връзка със Солунската българска община и с някои от по-видните граждани и поставя въпроса за откриването на две български гимназии в града – мъжка и девическа. Направеното предложение е разгледано обстойно и единодушно одобрено. Така в началото на  1880/1881г. се поставя началото на Солунската българска гимназия. Тогава в Княжеството и в Източна Румелия има само две пълни гимназии – в София и в Пловдив. Създадена и уредена с голяма любов и от Солунската българска община, и от Екзархията, тази първа гимназия в Македония става мощна противодействаща сила на елинизма сред българското население. Тя възпитава кадри и дава тласък за развитието на учебното дело и в най-отдалечените краища на областта. Изискванията към учениците са да бъдат здрави, не по-малки от 13-14 години и с училищни удостоверения за добър успех и поведение. Известието привлича вниманието на много родители и те изпращат децата си в Солун. При записването всички внасят в зависимост от материалното си положение от 3 до 15 турски лири в полза на фонда „Постройка на гимназиално здание”.

 

Учениците прииждат от всички краища на Македония. Класните занятия се водят редовно и успешно. Учениците проявяват голямо старание и усърдно подготвят уроците си, затова постигат висок успех. Още от първите месеци са снабдени с униформа, ушита от тъмносин морав български шаяк – куртка и панталон с червени кантове и жълти метални копчета и червени фесове с пискюлчета.

 

Първата обществена проява на строените униформени ученици предизвиква голяма изненада сред солунчани: „Всички останаха учудени как тъй се роди българската гимназия, особено гърците не можеха да скрият своята злоба и завист и не закъсняха клеветите и интригите срещу нас пред властта: че уж с руски пари се издържала гимназията, че в нея се обучавали на военно изкуство, приготвяли се комити” .

 

Преподавателите в гимназията през 1882/1883 учебна година са Божил Райнов, Трайко Китанчев, Кузман Шапкарев, Фердинанд  Бертранд, Иероним Буфети и др.Сред тях е носителят на лавровия венец от конкурса за поезия в Атинския университет Григор Пърличев.

През 1885/1886 учебна година в гимназията се открива седми клас и тя става пълна – записани са 342 ученици.

 

След успешно издържаните изпити на 23 юли 1886г. солунският валия Галиб паша в тържествена обстановка и в присъствието на представители на властта, консулите, духовенството, директорите на други училища, българските общинари и много граждани, връчва дипломите на първите 11 зрелостници на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. Изучаваните предмети, като се изключи закон божи, характеризират гимназията като модерно средно учебно заведение със светски характер. Силно е застъпено изучаването на чужди езици, особено френски и турски. Като цяло преобладават хуманитарните науки (96 часа), следвани от математическите (75 часа), а 26 часа са отделени за изкуство, краснопис и чертане.

 

Солунската гимназия има своето място в организираните националнореволюционни борби за премахване на чуждия национален и социален гнет. Нейната роля като център за подготовка на бъдещи водачи на революционното движение в Македония проличава при създаването през 1893г. в Солун на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейните основатели и ръководители са пряко свързани с гимназията: Гоце Делчев – един от основателите на македонската организация и ученик в Солунската гимназия, Дамян Груев, инициатор за създаване на ВМОРО, учи две години в гимназията, а по-късно, след създаване на организацията, за известно време е инспектор на училищата в Солунско: д-р Христо Татарчев, първият председател на Централния комитет, по времето, когато се създава ВМОРО, и след това до 1901г. е лекар в Солунската гимназия; Иван Хаджиниколов е учител, а след това книжар в Солун; Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев също работят като учители.

Разцветът на Солунската гимназия в края на 80-те и началото на 90-те години на ХІХ век е тясно свързан с учителския състав, в който влизат високо ерудирани личности. По това време тук работят видният писател и общественик Константин Величков, учените изследователи Димитър Матов и Васил Кънчов, бъдещият дипломат Андрей Тошев, поетът Григор Пърличев и др. Със своята дейност не само в гимназията, но и извън нея те оставят трайна следа в духовния живот на българския периодичен печат в Македония.

 

През 1888г. в гимназията се поставя въпросът за създаване на метеорологическа станция. Нейното изграждане значително допринася за издигане авторитета на учебното заведение. За нуждите на нагледното преподаване в гимназията се създават добре уредени кабинети по физика, химия, антропология и естествена история. Необходимите предмети и уреди се доставят предимно от Германия и Русия.

 

Значително събитие в живота на мъжката гимназия през 1897г. е ученическият бунт против директора Ат. Наумов и някои от учителите. Бунтът започва на 7 февруари и учебните занимания се прекратяват в продължение на един месец. Конфликтът завършва със смяна на директора и на част от учителите.

На 1, 2 и 3 януари 1903г. в един от кабинетите на Солунската гимназия се провежда таен конгрес на Вътрешната революционна организация, на който се взима решение за вдигане на въстание през лятото на 1903г. В Илинденското въстание участвуват много от бившите възпитаници на гимназията – Гоце Делчев, Даме Груев, Михаил Розов, Тодор Статков и др. Част от тях загиват в ожесточените боеве. Разгромът на въстанието се отразява върху просветното дело. Учебната 1903/1904г. минава трудно.

Започналата през октомври 1912г. Балканска война донася важни, съдбовни промени. Погромът на Турция и бляскавите победи на българската армия предизвикват небивал възторг сред българите в Солуни в цяла Македония. Радостта е помрачена, след като става ясно, че на сърби и гърци е предоставено да окупират Македония и те се настаняват като пълни господари, демонстрирайки враждебност към своя съюзник. Учебната 1912/1913г. се оказва последна за съществуването на всички български учебни заведения в Солун. На 16 юни 1913г. започва войната срещу България, от една страна и съюзените войски на Сърбия, Черна гора и Гърция, от друга. На следващия ден българите в Солун са нападнати от гръцката войска. Така след 33-годишно съществуване Солунската гимназия е закрита и приключва първият етап в нейното развитие.

 

 

Букурещкият мирен договор от 28 юли (10 август) 1913г. слага край на Междусъюзническата война. В пределите на България остава само част от Източна Македония, за чийто административен център е определен град Струмица. Като окръжен град Струмица е мястото, където Министерството на просвещението нарежда да се открие реална гимназия, в която да се приберат всички ученици от несъществуващата вече Солунска гимназия. В началото на февруари 1914г. заниманията започват. Учебното заведение е осмокласно и функционира под името Струмишка смесена гимназия.

 

С включването на България в Първата световна война през октомври 1915г. отново възникват трудности за учебното дело. Поради близостта на военните действия и усложнената обстановка през 1915/1916г. гимназията в Струмица е затворена, а за следващите две учебни години временно е преместена в град Щип. За учебната 1918/1919г. тя отново е открита в гр. Струмица като смесена, непълна, с ІV и V клас. По силата на Ньойския договор Струмица остава извън пределите на България. Заедно с цялата българска администрация и гимназиалните учители напускат града и се установяват в новия административен център в град Петрич. Условията за функциониране на гимназията тук през учебната 1919/1920г. са крайно трудни. Градът е пълен с бежанци от Македония и не могат да се намерят помещения за учебни занимания. Учителският съвет, взима решение да помоли Министерството на народното просвещение, училището да бъде преместено и предлага това да стане в гр. Горна Джумая (Благоевград). Министерството уважава искането и от следващата 1920/1921 учебна година гимназията се установява там.

След освобождението в резултат на Балканската война от 1912г. гр. Горна Джумая променя народностния състав на жителите си – от предимно турски, той се превръща в град с преобладаващо българско население, голям процент от което са бежанци, пристигнали от всички краища на Македония след Междусъюзническата и Първата световна война. През 1920г., когато тук се премества гимназията, градът наброява 9622 жители. Животът им е съпроводен с много трудности, свързани главно с голямата бедност и липсата на достатъчно жилищни помещения. В тези тежки следвоенни години издръжката на ученик в друг град е по силите на много малко хора и затова откриването на гимназията в гр. Горна Джумая се посреща с всеобща радост от местното население. За нуждите на новото учебно заведение са предоставени старите турски казарми в края на града. Учебното заведение идва в гр. Горна Джумая през 1920г. под името Струмишка смесена гимназия. Учителският съвет на свое заседание от 11 октомври 1925г. намира, че най-подходящото име за нея е Горноджумайска смесена гимназия „Св. св. Кирил и Методий” – бивша Солунска. В началото на октомври 1933г. е построена и собствена сграда на гимназията.

 

След 19-майския преврат от 1934г. правителството извършва реорганизация в просветното дело, изразяваща се в съкращаване на учебните заведения в страната. Тя засяга и гимназията в гр. Горна Джумая, която с окръжно № 18309 от 6 юли 1934г. на Министерството на народното просвещение се закрива от 15 септември 1934г., а учениците й се пренасочват към гимназията в гр. Кюстендил. Масовият протест и натиск на обществеността дава резултат, след две учебни години Горноджумайската смесена гимназия „Св. св. Кирил и Методий” – бивша Солунска отново е самостоятелно учебно заведение. Установила се трайно в гр. Горна Джумая бившата Солунска гимназия се утвърждава като най-авторитетното учебно заведение в района на бившия Петрички окръг.

Четиридесетте години на ХХ век са наситени с много събития , които рефлектират върху Горноджумайската гимназия. Военновременната обстановка често нарушава нормалния ход на обучението. Сериозно е разстроен учебния процес през пролетта на 1941г., когато след пристигането в града на германски войскови части и настаняването им в гимназиалната сграда, занятията на учениците са преустановени за два месеца, а след това в останалото време до края на учебната година се водят нередовно и само с някои от класовете.

 

Отечественофронтовското правителство в съответствие със своята програма предприема редица мерки за промени в образователната система в страната. Извършва се прочистване на преподавателския персонал. В гимназията се премахват като учебни предмети религия и история на българската църква. Част от преподавателите по тези предмети се преквалифицират за учители по руски език.

Тези първи следвоенни години, когато се установява и утвърждава новият обществен строй са трудни както за развитието на учебното дело в страната, така и за Горноджумайската смесена гимназия в частност. Броят на учениците се е увеличил значително, но няма достатъчно квалифицирани преподаватели, липсват учебници, тетрадки, помагала.

 

През учебната 1959/1960г. е променено името на гимназията – Политехническа гимназия „Кирил и Методий” (бивша Солунска).

През 80-те години се извършват много промени в образователната система. Министерството на народната просвета взима решение от 15 юни 1982г. за преустройване на гимназията в единно училище за изучаване на западни езици. Съществените изменения в структурата на учебното заведение настъпват през учебната 1984/1985г. Въз основа на съществуващите езикови паралелки с изучаване на английски, френски и немски се създава и отделя от гимназията самостоятелно ЕСПУ с изучаване на западни езици. Със заповед на МНП от 16 май 1984г. се разкриват нови паралелки с преподаване на руски език с прием от І и от VІІІ клас и се поставя началото на ЕСПУ с преподаване на руски език, което функционира в рамките на гимназията. За пръв път се приема една паралелка от ученици в VІІІ клас с профил изобразително изкуство. Гимназията започва да се развива като специализирано учебно заведение в областта на общообразователната подготовка. Откриват се нови профилирани паралелки: по биология и химия през 1985/1986г.; по музика през 1989/1990г.; по история и български език и литература през 1990/1991г.; по философия през 1991/1992г.

1991г. е особено важна за съвременното развитие на гимназията. Със заповед от 29 август 1991г. Министерството на народната просвета открива от 1 септември 1991г. Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, правоприемник и продължител на традициите на Политехническа гимназия „Кирил и Методий” - бивша Солунска. Със същата заповед паралелките с преподаване на руски език се отделят от гимназията и от тях се обособява Средно общообразователно училище с изучаване на чужди езици. Две учебни заведения в страната имат статут на национални хуманитарни гимназии – Априловската в Габрово и бившата Солунска в Благоевград. Ведомствено те са подчинени на Министерството на народната просвета. Новият статут налага преместването на паралелките с профил биология и химия към Природо-математческата гимназия. Всички паралелки, останали в Националната хуманитарна гимназия, са профилирани с 5-годишен срок на обучение.

Преминала през много и чести промени, трансформации и експерименти в началото на ХХІ век бившата Солунска гимназия се развива и утвърждава като съвременно учебно заведение с хуманитарна насоченост. Тя има значителен принос в развитието на българското просветно дело и заема достойно място в националната ни история. Днес учениците на гимназията от различни поколения продължават да бъдат сред най-добре реализиращите се професионално и сред активните членове на гражданското общество в България.

 

Светлана Солачка

За контакти:
Адрес: гр. Благоевград ул.”Цанко Церковски” №2

Телефони:

Директор: 073/ 88 52 86
Канцелария: 073/ 83 13 15

e-mail: nhqym@mail.bg

website:  www.nhg-blg.com